"A pretty face doesn’t mean a pretty heart."

Никога не се бе чувствала толкова изгубена, колкото сега. Вярваше, че най-трудният период в живота ѝ бе да изгуби баща си, въпреки че имаше любяща майка, чието внимание след смъртта на съпруга ѝ бе насочено само и единствено върху живота на двете ѝ дъщери. Нямаше как да знае за сестра си, ала присъствие ѝ в този на Жезебел понякога бе задушаващо, ала момичето не намираше в себе си силите, за да ѝ се сърди, защото всеки път, щом срещнеше топлия и любящ поглед на жената, невидимото острие се забиваше по-надълбоко в сърцето ѝ; защото така и не откри силите да ѝ каже за изневярата на баща си, но най-вече защото виждаше мъката в тях и отчаяната нужда да не мисли за случилото се, а да продължи напред. Така бе научена от малка – да не спира, да продължава напред, никога да не се оставя да бъде победена. Затова вярваше, че първата загуба в живота ѝ ще остави най-яркия отпечатък в съзнанието ѝ и споменът ще остане жигосан в съзнанието ѝ, за да ѝ напомня, защото никога отново нямаше да се случи така, че да се окаже в подобна ситуация, ала не знаеше колко грешеше. Смъртта на баща ѝ бе едва първата загуба в живота ѝ и рано или късно щеше да последва нова. И когато това се случи, гласовете в главата ѝ, нашепващи лоши идеи бяха по-силни от всякога. И само за да ги накара да замълчат, но и защото наистина се нуждаеше от нещо, което да държи ума ѝ зает, тя им се отдаде по същия отчаян начин, по който нощем отдаваше тялото си и погубваше невинността си в ръцете на дявола с ангелското лице, а денем залъгваше себе си, че развиваше способностите си, докато пренебрегваше всеки път мисълта, че магията имаше цена, а тя я използваше толкова често и толкова неконтролируемо и безразсъдно... Но тя бе изгубена много преди смъртоносната заплаха да надвисне над острова, напомняйки на всички, че нямаше вечно безгрижие.
Майката на Жезебел е първа братовчедка на покойния крал Уилям, което превръща самата Жезебел във втора братовчедка на неговите деца. Избрала да се обвърже с някой без родословие, майка ѝ прекъсва почти всякаква връзка с кралското семейство, приемайки фамилията на съпруга си. Това е и причината самата Жезебел да се отличава по външност от децата на семейство Уейн.
Жезебел е на 10, когато баща ѝ умира. По-късно губи и майка си, и сестра си.
Дарбата си открива съвсем случайно на 11, като оттогава не е спирала да я използва, като с течение на времето и трудностите, съпътстващи в живота ѝ, употребата ѝ като че ли все по-често се превръща с начин за изпускане на напрежението.