Inej Ghafa

Сенките увеличаваха размера си с всяка изминала минута и щом Слънцето се скри напълно, те обгърнаха света в тъмнина. Светлината на Луната, огряла прозореца на жилището на Иней, бе знак,че е време за работа. Тя се измъкна от прозореца, пропълзя по тънките первази и се озова на покрива. Катереше се с елегантността на котка, и най-острия слух не можеше да долови шума от стъпките й. Единствено гравитацията се опъваше на ловкостта й, ала понякога тя пренебрегваше дори нейните закони. 

Иней обичаше да се преструва,че не съществува. Като малка се затваряше в стария дом на баща си, заравяше нос в поредната книга, ставаше малка като точица и не чуваше препирните, които огласяха къщата. Като поодрасна започна да се изнизва, така или иначе никой никога не я търсеше и следователно не забелязваха нито присъствието, нито отсъствието й. Тя обаче се таеше в сенките и наблюдаваше света. Чуваше онова, което хората се опитваха да прошептят помежду си и виждаше това, което искаха да скрият. Ето тези нейни качества придружени в бойните умения, които притежаваше, я правеха една от най-ценните придобивки на мистите и в часност на Деймиън Уаят. Той бе единствения, който я забеляза, скрита в тъмнината и видя потенциала, който се крие в нея. А знаете какво казват, който пръв си го намери, за него си е. Гафа не се поколеба да се присъедини към мистите. В нея от време бе насадена омраза към кралските фигури, които се наслажаваха на охолен живот, докато такива като нея и семейството й тънеха в мизерия. Иней копнееше за справедливост, макар и тя да взимаше значението на тази дума единствено от книгите, които бе прочела и религията. Именно тази нейна фикс идея относно справедливостта я кара да критикува някои не толкова честни действия от страна на Деймйън. Може би някой ден пиперливият й език ще й докара неприятности, от които не би могла да се измъкне с лекота. Ала това е само предположение, което не би я спряло. 

Ако е удобно да смените името ми на Inej G.

Одобрена си, добре дошла! ;3