Embraced my soul You loved my mind You're the only angel in my life. ♥

Дори не знаеше защо изобщо бе решила да дойде тук, просто искаше време за размисъл? Не нямаше как просто да е за това, нещо съвсем различно се въртеше в главицата й, но явно самата тя все още не го бе разбрала, искаше й се нещо вълнуващо, бе й станало скучно в академията, честно явно и за това се бе измъкнала.Знаеше до какво можеше да доведе това, за някой съвсем обикновен като нея, някой които нямаше място според по - голямата част от "благородниците" там, но в действителност не се интересуваше, не й пукаше какво мислят другите за нея, пускаше думите им покрай ушите си.. Всичко това беше някаква странна работа, искаше й се на моменти, дори се прокрадваше малки съмнения в нея, че можеше да бъде капчица по- добра, но не- винаги решаваше, че това не е за нея и просто нямаше как да го постигне. В нея гореше пожар, не можеше да седи на едно място, не беше впечатлена от това да бъде жрица, дори вярваше, че мястото й изобщо не й е в академията, но ето, че това бе съдбата й, не много можеха да се радват на това и все пак не го намираше за нещо особено. Просто бе поредната там, която сигурно нямаше да се задържи дълго, но майка й се гордееше с това, въпреки че Ерис не го разбираше и в този момент отново показваше май точно това. Сякаш сама искаше да си докара белята на главата.

В същност не й пукаше, дори нямаше на идея защо точно в този момент мислеше за това, като знаеше че точно тези неща нямаше да променят абсолютно нищо, нито в начина й на мислене, нито в държанието й, а камо ли в характера й. Е със сигурност нямаше и да очаква това, което й бе начертано. Или пък това, което бе на път да й предложи този ден. Поне се надяваше да не е поредния скучен, които  пък от своя страна тя винаги можеше да направи интересн. Разбира се на нейн гръб. Но ето, че отново не й пукаше за това, на кой какви главоблъсканици можеше да причини.

Разсеяна в мисли вървеше сред тълпата от хора, дори не се опитваше да се скрие, знаеше че веднъж измъкнала се отонова място, за да сътвори някоя глупост не се връщаше преди да се е наситила с удоволствие, дали беше правилно да го нарече по този начин или просто й харесваше как звучеше, слята с тълпата от хора трудно можеше да бъде разпозната. Но всичко това я разсейваше, натоварваше и определено в тълпата нямаше нищичко интересно, което да я завладее, за това и неусетно се отклони по улицата в дясно, а после се огледа и взе завоя на следващата до мига, в който не бе откъсната от мислите си от нечии глас.

Ерис повдигна веждата си, този на нея ли говореше? Премигна веднъж в учудване, така като я гледаше дали наистина мислеше, че тя знаеше чий е този дом?  Поглеждайки го сякаш гласа секна в гърлото й понечила да му отговори имаше нещо в него, нещо Божествено, той не бе обикновен, усещаше го, а може би и бе нейното спасение и именно той щеше да спести главоболията й..