an ugly confession: i think that I'm broken when i try to be open.

Сбърканa съм. Напълно лудa. Имам всичко, за което мога да мечтая, но онази част от мен, изгнилата, продължава да се връща към онзи фатален ден, когато изгубих всичко. Себе си включително.
Градът е същият, какъвто го помня - тъжен, сив, счупен. Същото важи и за мен. Година след годима нищо не се променя. Неспособна съм да разгърна нова страница. Ръцете ми са счупени. Осакатена съм от миналото. Болна. Умираща в омразата и гнева си. Искам справедливост. Искам да го накажа. Искам да изтрия като с гумичка всичко, довело ме до тук.
Облечена съм в скъпите си черни дрехи. А бодлите на черната роза карат сърцето ми да кърви. Капка по капка образува локва, отразяваща болката ми. Влизам в огромната зала, в която чичо ми организира приема, разчул се в целия град. Завръщането на последната Версай. Влязох като призрак в имението, пропито със спомени. Болезнени спомени. Тук бях обичана, свободна, щастлива. Тук родителите ми дадоха живота си, за да защитят моя. Тук продадох мечтите си на безценица. Тук бях всичко. Тук съм никоя.
Видях го от далеч.
Него.
Проклетникът.
Моят враг.
В съзнанието ми той лежи с цялата си прелест в обятията ми и шепне красиви лъжи. Омайва ме. Спускам ръцете си по тънката му шия и усещам равномерното биене на сърцето му под пръстите си. Засилвам хватката си. Ритъмът бавно се ускорява. Стискам силно докато е неспособен да си поеме глътка въздух. Докато е неспособен да моли за живота си. Аз нямах този избор също. Накрая се погубвам върху безжизненото му тяло и чак когато спра да дишам, намирам своя отдавна изгубен покой. Истината е, че не съм го търсила. Не го искам. Жадувам за отмъщение.
Синият ми поглед прихваща неговия от другия край на огромната зала. Не се е променил. Все толкова красив е, нещастникът. Проклинам го за сетен път в ума си. Усмихвам се лукаво, загадъчно, с крайчето на тънките си алени устни. После се губя сред тълпите от хора и се крия зад масивната колона. Поемам си дълбоко въздух и стискам челюстта си, за да прехапя напиращата омраза. "Не това е планът, Вивиан. Следвай го. Не проваляй всичко заради шибаната си импулсивност." Говоря сама на себе си преди да се приближа  до него.
- Танцувайте с мен. Обичам тази песен.
Гласът ми е измамно весел. Годините са добър учител. Да си мъртъв е лесно. Пианото свири отдавна забравена мелодия, която някога беше нашата песен.