Maxime Schoener

Maxime Schoener - Максим Шьонер / Майка от френски произход и баща германец, преселници в Америка/ Група: Spirit / Години - 34 / Fc: Oliver Jacob-Cohen /

Есента се вихреше с бурните си северни ветрове, разхвърчаните наоколо листа и гръмотевичните бури, които давеха земята в сълзи. Небето събираше тъмно лилави облаци, подготвяйки ги за война, докато изплашени птички се събираха на ята, планирайки бягството си по-рано от обикновено. Нямаше типичното за спокойния октомври топло слънце, тази година беше различна, тя носеше в себе си нещо мрачно, също като крачещия срещу вятъра Максим. Той се загръщаше плътно в тънкото си палто, джапаше с кафявите си ботуши в локвите и се надяваше по-скоро да стигне там, където го очакваха. Само след няколко пресечки, подгизнал до мозъка на костите си, Шьонер влетя в малката едноетажна къща, собственост на сестра му. От хола се носеше глъч и кълването на Уди Кълвача, който звучеше по телевизора. Малката Чарли бе забила поглед в цветната картина, ала когато забеляза любимия си чичо със светкавични стъпки се отправи към него и обви малките си тънки ръчички около врата му,
-Чичо Макс! - Тънкият й бебешки гласец бе като мед за ушите на Максим. Това малко русо същество представляваше света за него.
-Ей, Чарли! -Голяма целувка бе залепена за челото й. -Уди Кълвача ли гледаме? -Той я вдигна нависоко в прегръдките си и се отправи към дивана, за да седне. -Нося ти подарък. -Извади от джоба си едно голямо шоколадово яйце и й го подаде.
-Ехаа! -Изписка момиченцето. -Благодаря ти, чичо Макс! -Обви отново ръцете си около него и се сгуши като малко пале.
-Я, вие двамата сте се намерили! - От кухнята се показа Сиена, малката сестра на Макс, която приготвяше вечеря.
-Разбира се! -Двамата с Чарли се ухилиха насреща й.
-Ще ми помогнеш ли в кухнята , Макс? -Сиена бе забелязала новите синини под окото на Макс, притесняваше се за него, а факта, че постоянно я лъжеше само влошаваше нещата.
-Сега ще дойда, Чарли. Ти гледай и ми кажи как ще свърши епизода! -Заръча й преди да изчезне в кухнята.
-Къде се изгуби Макс? -Сестра му продължи да реже на ситно морковите, ала преди това му наля чаша кафе.
Макс отпи голяма глътка, за да си спечели малко време преди да измисли поредната лъжа.
-Имах работа в магазина, нищо особено. -Смотолеви и грабна един стрък целина. -Как е Чарли?
-По-добре. -Чарли имаше здравословни проблеми още от както се бе родила. Сиене се грижеше сама за нея, защото не познаваше бащата. Малкото сладко ангелче бе плод на изнасилване. Най-близкото до бащина фигура, с което Чарли разполагаше бе Максим. Истината бе, че това малко бебче бе причината Максим да е все още жив. Тя се появи на бял свят когато той се намираше в една много черна дупка, висеше на косъм от смъртта, ала мисълта, че ако си отиде, няма да има кой да се погрижи за Чарли и Сиена бе ужасяваща, за това той направи всичко по силите си, за да се вземе в ръце, да спре алкохола и наркотиците и да се погрижи за семейството си. И въпреки, че все още продължаваше да се забърква в неприятности, той правеше всичко това, за да осигури повече пари за Чарли и Сиена. Препродаваше бижута, търгуваше със забранени субстанции, поправяше коли и изобщо всичко, което се сетите.
-Притеснявам се за теб, Макс. Сигурен ли си, че всичко е наред. Ще разбера ако отново си..ако пак си.. нали знаеш. -Сиена се опасяваше да изрече тези ужасни мисли на глас, сякаш така щеше да им даде повече сила.
-Обещавам ти, че всичко е наред! - Лъжа след лъжа, ала не можеше да й признае истината. А тя бе по-сурова от зеленчуците, които режеха за манджата. Максим не беше добре. Беше се забъркал с хора, от които нямаше измъкване и им дължеше пари.
Не можеше да контролира дарбата си. Гласовете в главата му ставаха все по-силни и с всеки изминал ден го караха отново да посегне към алкохола. Ала той не можеше да си позволи това. Онова малко същество, което гледаше детски в хола не можеше да остане без чичо.
Макс остана за вечеря и след това догледа още няколко епизода на Уди Кълвача с Чарли. Накрая двамата заспаха на дивана и Сиена ги зави преди да си легне в спалнята. Те бяха всичко, което имаше, ала нещо й подксазваше, че Макс се изплъзва между пръстите й и тя не знаеше какво да стори, за да го задържи на повърхността.