My scars remind me that I did indeed survive my deepest wounds.

by **freya.** Съб Фев 15, 2020 12:23 pm

Karina Andreeva / Freya Cardin

even a wise man may fall

TAG: 31 years | Angelina Jolie
TAG: a mist

NOTES: Victor Andreev - brother /wanted./

История:

Не си спомням моментът,в който за пръв път съм проплакала в онази малка къщичка в Санкт Петербург, но съм сигурна,че брат ми Виктор добре го е запечатал в съзнанието си. Всъщност, ако трябва да бъда честна нямам много спомени като дете. Само отделни проблясъци, като тежката ръка на баща ни, която всяка вечер поздравяваше с юмруците си гърбът на брат ми, ужасно задимената от цигарен дим кухня, хлебарката,която рано сутрин щъкаше из стаята ни, студа, който обличаше телата ни през зимата. Помня мизерията, миризмата й се е пропила в костите ми и какъвто и скъп парфюм да слагам, не може да я заличи. Помня и как им пръснахме мозъците на мизерниците,наречени наши родители. Майка ни умря на място с крива физиономия и брашно в сухите кичури, баща ни, доверен на Краля, се изпари във въздуха и се превърна в наша сянка. За щастие остана само това. С Виктор се оправяхме много по-добре сами. Ангелските личица,които вземахме назаем ни осигуриха подслон и закрила в дома на една от най-влиятелните фамилии в Петербург,а именно Владимирови. Андрей ни осинови и се погрижи да имаме всичко,от което се нуждаем, но редът и дисциплината в неговия рай не ни понесоха. Отървахме се и от него, наследявайки цялото богатство на клетника. Само, че имаше един проблем. Едни деца не можеха да се възползват от парите,докато не навършеха пълнолетие. Шибани закони, да живее анархията! Нова ера,нови самоличности. Шест улиците бяха наш дом,а междувременно брат ми се превърна в мой сводник. Продавах тялото си скъпо, от което живеехме предобре. Не, не изпитвах и капка удоволствие от това, но се налагаше. За щастие да съм кукла на конци не продължи дълго. След три години брат ми навърши осемнадесет и се върнахме в Русия. Той получи половината богатство, с което започнахме бизнес. Отворихме ресторант,нощен клуб и разбира се, продължихме да се занимаваме със сводничество. Луди пари валяха над главите ни. Чудите се дали има нещо легално в живота ни? Абсолютно не. Може би само раждането ни. Един път щяха да ни тикнат зад решетките, но и тогава отървахме кожите. Да не става дума за сделките,които сключваме с обикновените хора. Да ни нарекат измамници е меко казано. Но,какво пък? Ние сме оцеляващи. Всеки,както може. Напуснахме Русия преди девет месеца. Заминахме за Сребърния град, където отворихме новия ни клуб едва преди седмица. Но дали бизнесът е единственото, което ни доведе тук или е само една от всички маски? Гледай и ще разбереш.

♔ nickdiazfan

by **the silver queen.** Съб Фев 15, 2020 1:07 pm

Одобрена, добре дошла. Smile

My scars remind me that I did indeed survive my deepest wounds.

My scars remind me that I did indeed survive my deepest wounds.

Re: My scars remind me that I did indeed survive my deepest wounds.