Show you the harder the battle

 
Не вярвам в дявола.
А трябва.
Той вярва в теб.

Роуз сънуваше отново. Сънувах него.
Във всичките си сънища го преследвах, понякога през зелени поляни, но обикновенно през мразовити езера покрити с ледени висулки приличащи на костици. Обикновенно беше през късното лято, поляните бяха покрити с жълти, сини и червени цветя. Феерия от палитра покриваща мястото около нас. Преливаща от цветове, просто фокусът на ириса ти не успяваше да се закове върху едно единствено цвете. Винаги тичаше по диря ми, гонеше ме и винаги успяваше да ме хване. Стисне в задушаващата си опасна хватка, обвил пипалата си около оголената ми шия. В добрите сънища я поваляше на земята и я душеше, наблюдаваше как огъня в небесното синьо се преливаше към бяло и изчезваше, живота бягаше от тази проклета жена. Тя също тичаше, но срещу него. Сърцето, тялото му, трохите от душата му посипани наоколо чезнещи в бездната, жаждата за мъст " най - накрая, най - после те хванах."
В кошмарите и я целуваше. В тях тя не се съпротивляваше. Бурята преминаваше като ураган през вътрешността и и си отиваше. Тя се смееше, сякаш гонитбата е игра, сякаш знае, че той ще я хване. Лепваше доволната си усмивка на огряното от яркото жарко слънце, лице в последни опити уж да избяга от него. Той я усещаше, такава каквато не я бе виждал, черупката и се пропукваше като яйце и вътрешността не беше по - красива от външната. Усещаше я покорна и съвърешна в ръцете си. Икар го изгаряше, тя го покоравяше. Превръщаше кошмара в свой. Къдриците и милваха лицето му, гъделичкаха кожата му и той беше сигурен, че успее ли да и удържи още мъничко прегръдката, всички рани, всички обиди и лоши неща ще се стопят без следа.
И се събуждаше.
Мисълта, че ще продаде себе си я убиваше. Разяждаше киселината причинена от докосванията му, дори само мисълта му към нея.
После сключи пръсти около гърлото и. Осъзнал какво му причинява.