'ideas pull the trigger, but instinct loads the gun.'

Понякога се гледах в огледалото и се чудех коя съм днес, спомням си коя бях преди година и се чудя коя ли ще съм след още една. Идеалите се променяха, ценностите от преди отстъпваха място на нови такива, потапяха се в една ожесточена битка помежду си в борба за надмощие. Дълго време победители нямаше, единствено аз се лутах между грешното и правилното в съзнанието си. Гледам се в огледалото и осъзнавам колко сама останах през това време, в което се лутах между стените на собствените си убеждения. През живота ми преминаваха хора, които не се задържаха в него. Преминаваха временни приятели, преминаваха жертви или обекти на шпионаж. После отново оставах сама. Странно, това бе започнало да ме удовлетворява, мислех по-добре в самотата, не се тревожех, че мой близък може да пострада, бях отговорна само за себе си. И така отново надявах маската, за да се представя за онази, която вече не бях, за да бъда за миг част от нещото, което бях напуснала. За да се почувствам за миг не толкова сама. Тази маска вероятно бе красиво изрисувана, събрала в себе си всички емоции, които иначе липсваха в мен. Караше хората да ми се доверяват, попаднали под ударите на ледения поглед, който умело можеше да се превъплати в океан, даващ надежда на всеки. Манипулативна черта, която винаги бях притежавала. В края на деня, когато махах маската, можех дълго да гледам в безизразността, с която същите тези ледове се взираха в мен. Понякога долавях остатъци на отдавна забравена емоция, която бързо биваше убита безпощадно. Съществувах, без да живея, залъгвайки се, че съм открила своето място.