Just let me go

by **little rose** Пет Фев 14, 2020 1:48 pm

Little Rose (Letha Smoke)
twenty one X dancer X spirit X gift: shield
fc: Adelaide Kane (за мен е запазена)
Беше студено. Всеки път беше така вледеняващо, че имаше чувството, че душата ти ще се пръсне на милион стъкълца.
- Обещавам ти! Последна игра! Ще ти върна всичките пари. До последната монeтa! Дай ми шанса.
Този път ще те победя, ще изкарам всичко което съм загубил! Обещавам ти, честна игра! Честна победа! - беше готов да падне в краката на богаташа само за да засити собствените си зависимости.
Хазарда беше нещо повече от игра. Лекарство за изгнилата му душа. Мислеше постоянно за това.
За парите, които щеше да изкара... за хилядите възможности, който щеше да отвори. За пред двете жени използваше оправданието ''правя го за вас. за да може да си позволите всичко, което нямате''. Отричаше манията си по залаганията. Бил отчаян. Всеки път това повтаряше. Дали вярваше сам на оправданията си?
- Давай да те видим как ще ми дължиш още. - тръпки полазиха младото момиче. Леко придърпа баща си настрана.
- Какви ги вършиш? Ще задлъжнееш още повече. Нека се прибираме. Дълът все някак ще го изплатиш. Ще вземеш заем от някой свой приятел. Мога да почна работа. Все нещо ще измислим.
- О, не се притеснявай. Мога го. Този път имам стратегия. Знам правилата идеално. Знам и вратичките. Ще се справя. Имай малко вяра.
- Не ме чуваш. Не съм казала, че не можеш, а че не искам да играеш. Не ме интересува дали ще спечелиш или не. Искам да си вървя.
- След като приключа играта. - възрастният разроши косата ѝ сякаш все още беше някакво дете и се настани удобно на масата пред начумерения мъж. Нищо не ѝ пречеше тя да си тръгне,... но нямаше как да го остави просто така. Може после да се нуждаеше от помощ. Ами ако тези го нападнеха.
Щеше да е добре да има някой с него.
Играта напредваше, а недоволните погледи на бодигардите на богаташа не спираха да оглеждат нея и баща ѝ. Сигурно в очите им, двамата непознати изглеждаха като пъплещи хлебарки, които можеш да стъпчеш спокойно с крак.
- Изгуби, плужек. - просъска съперника на баща ѝ с ехидна усмивка от ухо до ухо. Тръпки побиха Лета когато усети злонамерените погледи на хората му върху себе си. Постара се да запази спокойствие. Плъзна нежно ръка зад себе си преструвайки се, че оправя гънка на блузата си. Дланта ѝ се уви около дръжката на кухненски, малък нож, който бе скрила в себе си както всеки път.
- Тогава ще си вървим. Хайде, татко. - побърза да го подкани без да изпуска от поглед едни от най-едрите мъже в близост до баща ѝ.
- Не! Няма как да съм загубил! Бях сигурен! Няма как! - ядосваше се бавно баща ѝ и трескаво разглеждаше картите на масата. Очите му търсеха отговора сякаш бе изпусан на дървената повърхност.
- Татко... - момичето се опита да го издърпа настрана, но той друба я избута докато все още гледаше картите.
- Ти мамиш! Мамиш! Сигурен съм! - повиши тон, а онзи срещу него изви доволна усмивка и се изправи запалвайки наново пурата си. Подигравателния му поглед гледаше изтезаващото се съзнание на баща ѝ.
- Както кажеш, плужек! - засмя се отново, а хората му се присъединиха към хихикането като хиени следващи своя водач. Жестокия им поглед се промени за секунди. Толкова кратко време, че Лета едва успя да забележи разликата. От проклети мършояди се превърнаха в хищници. В очите им засвяткаха кървави погледи, а мускулите по телата им се напрегнаха. Всеки момент щяха да извадят оръжията си и кой знае какво щеше да последва.
- Тръгвай, по дяволите! - сграбчи го за яката на разпокъсаната му, мръсна риза и този път успя да го издърпа - Да си вървим! - настоя и обърна гръб на хората зад себе си, но сетивата ѝ бяха включени на максимум. Беше готова да се бие ако се наложеше. Беше готова да бяга. И в краен случай, беше готова дори да се моли за милост.
- Чакай, плужек. Откъде да знам, че ще ми върнеш парите. Може да офейкаш още тази нощ. - един от едрите се изпречи на пътя им със самодоволна усмивка.Лета нервно преглътна борейки се не само да не само с желанието да извади ножа и да го забие в сънната му артерия, но и да не изпадне в някой от пристъпите ѝ. Хапчетата ѝ бяха далеч вкъщи. Нямаше кой да ѝ помогне, а баща ѝ щеше да остане сам срещу всички.
- Ще ги върна. Обещавам.
- Думите ти вече не значат нищо за мен. - кимна към хората си и две груби ръце я отделиха от баща ѝ. Изблъскаха го настрана, а нея завлачиха към богаташа. Опита се да извади ножа си, но той ѝ бе бързо отнет и изхвърлен със смях.
- Тя ни е гаранцията. Ще си я получиш след като ми върнеш парите... Това искам да стане след две седмици. Иначе ще я видиш на парчета в красива кутия с панделка. Ясно ли е! - веселата усмивка бе изчезнала от лицето му и сега гореше гневен поглед. Никой не обичаше размотаванията особено ако бяха намесени и пари.
Сега е важно да слушаш. Недей да създаваш проблеми. Нямат интерес да те наранят, а ти няма как да се биеш с всички. Просто си дръж езика зад зъбите и не създавай проблеми.
:copyright: 2981 12289 0

by **the silver queen.** Пет Фев 14, 2020 2:01 pm

Одобрена, добре дошла! Smile

Just let me go

Just let me go

Re: Just let me go