A bad beginning, draws a bad end, stand by your trial.

by Ezikiel. Чет Фев 13, 2020 4:01 pm

||Ezikiel Jackson ||27|| Fire||
Fc: Jord Liddell

Ако човек се замисли, нещата покрай Езикиел бяха доста прости. Имаше точно три неща, които решаваха до каква степен ще се вбеси и какъв ще е денят му.

Първото беше свързано с хората. Ако сутринта му започваше с идиоти, които не спираха да го обсипват с въпроси, свързани с това как да си разходят кучето или как да го нахранят, е те тогава първото стъпало беше прекрачено. Обикновено хора от тази порода бяха като хлебарките – прекалено много - и до някъде Езикиел беше изградил имунитет към тях, но когато се изредят десет семейства от по три члена, които да питат едно и също нещо – става леко досадно. Съвсем леко. Можете сами да си представите какви нерви трябва да имаш в подобна ситуация, а Езикиел не беше от най-търпеливите хора. Та, изводът: няма хора – няма проблеми.

Второто нещо беше свързано с душевния мир. Разбира се, ако някой изобщо вярваше в тази простотия. Психологът му бе казал, че за да няма инциденти със заобикалящата го среда и хора, трябва да постави нещо, което да гори около него – свещ, запалка, камина или каквото ви хрумне. Ако даже ви харесва мисълта за горящата перука на баба ви, нека това да бъде. Четири думи – нещо трябваше да гори. Имаше огън – имаше щастлив Езикиел. Ако по някаква странна причина, огънят отсъстваше от ежедневието му, лоши неща се случваха и тъй като, вече направихме извода за щастието… да кажем, че това е второто стъпало.

Третото, ами то си беше трето. Имаше редки случаи, в които изпреварваше другите и заставаше на челното място. Та то се изразяваше в това, че още с отварянето на очите си… Езикиел се ядосваше. Защо? Ами Ахил липсваше. Това създание беше като негов брат, но … по-дяволите беше много прост. Всеки път, в който изчезнеше се случваха необясними бедствия. Последния път… целия двор на съседката беше в дупки. Нямаше следа от цветята ѝ, а във входната врата зееше огромна дупка. Ще кажеш, че всички динозаври от Джурасик парк бяха минали баш през нея. Да, всичко това… беше заради Ахил. Имаше много гаден нрав и често полицията го прибираше. Всички знаеха къде е домът му, така че за Езикиел това не беше проблем, но понеже си имаше работа с полицията… нещата се обтягаха. Общо взето това е всичко, което можеше да го ядоса – глупавите въпроси, липсата на огън и рязкото изчезване на Ахил. Доста просто, нали?

А, да… една подробност. Ахил е куче. Да не си помислите нещо друг. Даже има порода – доберман. Някой много жестоко беше излъгал Езикиел, че това куче щяло да бъде интелигентно. Само като го видиш как се блъска в стената, вместо вратата, за да излезе на двора и всичко ти става ясно.

***

Беше седнал на земята и гледаше празната кутийка с хапчета. Обръщаше я от време на време и се опитваше да си спомни… какво точно имаше вътре. Поради някаква причина имаше лошо предчувствие за цялата тази работа с изчезналите таблетки. Със сигурност не бяха негови, но … - бавно смъкна поглед към Ахил, който лежеше по гръб с вдигнати крака. Езикът му беше изплезен, а зениците му… изглеждаха леко разширени.

- Ти … да не си се надрусал? – изблещи се насреща Езикиел, като се почеса зад врата със свободната си ръка. Определено етикета на хапчетата беше изтъркан и надали имаше начин да разпознае съдържанието само по цвета на кутията. Чернокосия мъж бързо извърна поглед назад. Очите му паднаха върху един от рафтовете, който беше пълен с хапчета, инжекции и каквото се сетиш за животни. Определено не беше от там. Всичко си беше на мястото… Тогава – погледна към другия рафт, където би трябвало да са всички останали медикаменти. Първото нещо, което осъзна беше, че е празен. Очите му се оцъклиха. Бързо извърна поглед към кучето.

- Не ми казвай, че си изял всичко от там… Кога успя? - след като избълва поредната доза думи към кучето си, Езикиел стана и започна да обикаля из къщата. Премести половината мебели и когато стигна до банята, дръпна завесата на ваната. Е те тогава си е*а фара. Това куче не само имаше проблем с бягането, но и с дрогата. Факта, че Езикиел бе намерил всички кутийки и опаковки от хапчета във ваната… беше потресаващ, но – Колко точно беше изгълтал? Какво трябваше да направи един собственик, ако кучето му се надруса… с медикаменти?

*Пет минути по-късно*

Водната струя избута добермана на земята, а хладната вода започна да облива животното. Докато държеше маркуча и седеше до крана, Езикиел лапна една цигара и започна да дърпа от нея. Късите му гащи бяха леко изсулени, а гърба му гол. Очите му надникнаха из под черните очила.
- Когато се напия, ти ме будиш с гнусните си лиги. Сега е мой ред да ти го върна! Ставай, красавецо, че иначе те водя при ветеринаря – заговори спокойно, Езикиел като повдигна едната си вежда. Ахил остана на мястото си и просто се обърна по гръб, вдигна лапи и започна да диша тежко, докато водата го мокреше. Внезапно дясната ръка на чернокосия мъж се стовари върху крана и спря водата. Маркуча се озова на земята, а с няколко крачки, Езикиел надвисна над Ахил. Една ужасна мисъл мина през мозъка му.
- Да не си посмял да умреш в градината ми! Ой! Няма да копая… - след тези думи, кучето го погледна тъпо, тръшна глава на зелената морава и просто се извъртя, че поне слънчева баня да си направи.

***

И така, историята се беше развила доста добре. След няколко часа, Езикиел заведе Ахил във ветеринарната. Там и двамата показа колко добре се разбират. Поради този факт ветеринарката предложи на Езикиел работа, която се състоеше в това да гледа кучета – определено не беше заради бързото забиване в килера ѝ. След известно време в къщата му имаше десет кучета, но Ахил беше единствения, който влизаше в стаите. Другите седяха в големи двор. Нямаше нищо по-яко от това да седиш на шезлонга си и да се печеш, докато десет кучета бягат покрай тебе, а единадесето дъвчи някакви таблетки в банята. Да не забравяме и горящата цигара – тя беше важна.

Беше забавно как докато другите бяха угрижени за дарбите си и семейните неразбории, Езикиел се чудеше само как да разходи кучетата, да забие някоя друга мацка, да се напие и прибере у дома. Огънят беше избродиран върху кожата му, ама никой не можеше да види това, защото… цялата му кожа е в мастило.

Дали може да се направи татуировка на куче?

Не, това нямаше да бъде умно.

Не че Езикиел е от умните…

Трябва да стане ветеринар.

Ще бъде яко.

Определено ще стане ветеринар.