words are wind

 
Някога вероятно беше нещо различно.
Някога вероятно вярваше, че света може да е едно съвсем различно място. Вярваше в реда, в мира, в справедливостта, а може би дори и от части в тривиални и банални неща, като любовта и пълното щастие. 
Смътно си спомняше дните, в които света сякаш беше едно съвсем различно място. Спомняше си и своята мечта -да облече униформа и да се бие за страната си, макар тогава да беше прекалено малък, за да разбира, че идеалите в подобна мечта нямат нищо общо с действителността. Но нима можеше да е другояче? Знаеше как посрещнаха баща му всеки път, когато се върнеше от мисия. В очите на малкия Финеас имаше гордост, когато разглеждаше всички ордени, които Хенрик Крейд бе получил. А най-ясно си спомняше своят седми рожден ден, когато получиха вести, че Хенрик Крейд никога повече нямаше да се прибере у дома. 
У дома. Къде беше това "у дома" тогава и къде беше това "у дома" сега?
Онзи малък Финеас отдавна не съществува. Когато света започва да се променя, винаги имаш избор. Да се промениш с него и да оцелееш, или да останеш същия и да загинеш. Не броеше имената на всички приятели, които бе изгубил по един или друг начин в изминалите години. Нито искаше да си спомня за ордените на баща си и идеалистичния свят, потънал в руини. Живееше тук и сега -винаги трябваше да си го напомня. Тук и сега. 
"Думите са вятър." Казваха. И нима не бяха прави? 
Светът се нуждаеше от хора, които да действат. 
А Финеас Крейд се бе превърнал в горивото на подобни хора. Давайки им онова, което би им потрябвало, ако се почувстват застрашени. Или просто задоволявайки някоя тяхна нужда да колекционират. 
Това беше тук. Това беше сега.
И нищо друго вече нямаше значение